Армения и Грузия

Програма

ДЕН 1 / 14. 04

Събиране на групата на терминал 2 на летище София в 19:30 часа. Нощен полет до Тбилиси през Атина.

ДЕН 2 / 15.04

Пристигане в Тбилиси в 3.40 ч. Настаняване. Закуска. Туристическа   обиколка на града – историческият център: районът Шардени, Смокиновата долина, Тифлиските серни бани (Тифлис е името на града до 1936г), моста на мира….и още .Свободно време. Вечеря в нционален ресторант. Нощувка.

                    Създаден в средата на V век, обявен за столица от Давид Строителя в средата на дванадесетото столетие, познал нашествията на перси, араби, селджуци, руснаци – и днес Тбилиси впечатлява с красота и величие. Гордо се извисява над града крепостта Нарикала /изкачване с лифт/, от хълма с Метехския храм  наблюдава поданиците си и приветства гостите на Грузия легендарният цар Вахтанг Горгасали,  часовникът на старата градска кула отмерва времето….Очарователните малки улички крият неподозирани тайни и съкровища като най-древната постройка в града-църквата Анчисхати от ІV век,  величественния храм «Св. Троица» – един от най-големите в православния свят, знаменитите серни минерални  бани. За най-старата от тях  – Ираклиевата още през ХVІ век спорят грузинските князе и руското  царско семейство, на тях се възхищават Пушкин и Александър Дюма (баща), тук се случвали най-важните събития в живота на жителите на града…

 ДЕН 3 / 16.04.

 Закуска. Отпътуване за Ананури (XIV – XVIII вв.)/ ЮНЕСКО/  и Казбеги (165 км) по знаменития военно-грузински път.  Фотопауза при Гидаури и монумента „Дружба между народите“. В подножието на Казбек изкачване с джипове до храм „Св.Троица“ в Гергети на 2170 м.н.в. Връщане в Тбилиси.Вечеря. Нощувка.

                Военно –грузинският път е връзката между Грузия и Русия през Северна Осетия по Кавказкия хребет. Името му се превежда от осетински като „Небесната клисура“ и вече три столетия 208 км  не просто свързват кавказките народи. От тук са минавали много знаменитости, възхищавали са се на изумителните природни гледки и на гения на хората, прокарали през планината един от най-красивите пътища, отмаряли  на Кръстовия проход… Припомняли си страшното срутване на огромна маса лед през 1832 година, гледайки Ермоловския камък, припомняли си стихове на Пушкин и Лермонтов… 

            Спирали при Ананури – важна отбранителна крепост-замък, защитавала Тбилиси  откъм Дарялското дефиле в продължение на повече от  400 години. Седалище на грузинските еристави (князе), родово имение с военно укрепление и построен през 1689г храм „Успение Богородично“ – един от най-добрите образци на грузинската архитектура от епохата на късния феодализъм –  и прекрасен изглед към Жинвалския язовир. И  мястото, където се срещат водите на Бяла и Черна Арагва, но не се смесват – още една шега на майката природа.   

     Напред към Гудаури –  тук,  в подножието на Кръстовия проход, спирали уморените пътници. Днес някогашното селце се е разрастнало и разделило на Горно, Долно и Ново Гидаури , по-близо или по-далеч от  6-те лифта. Но все така зашеметяващ е изгледа към долината, , често описван в литературата. Тук Лермонтов чува историята на героя на нашето време Печорин, тук пише  стихове, посветени на планината „Славно място е тази долина, скали, увенчани с чинари…“  Тук се раждат и  строфите  на  Пушкин:

„Кавказ е под мене, сам във висините,                                                                                                  Стоя над снеговете накрай стръмнините…“

      А ние ще спрем на една панорамна площадка – при  Арката „Дружба между народите“, напомняща за не толкова далечните социалистически времена. Защо се казва така ли? Ами ще разберете.

             И ще продължим   до подножието на величествения Казбек („леденият връх“, 5047 м.н.р)  край селото на Свети Стефан  Степанцминда  само на 12 км от границата с Русия. На височина 2170 м е църквата „Света Троица“  в Гергети, построена през XIV век. Само тя е останала от манастира, за който през 1829 г.пише Пушкин в поемата си „Манастирът на Казбек“ . И най-вероятно  това е легендарната  обител, където е погребана Тамара от Лермонтовата поема „Демон“. Ще проверим дали е така  – до него ще се изкачим с джипове 4х4.

ДЕН 4 / 17.04.

Закуска. Посещение на монумента на грузинската история край Тбилиския язовир. Отпътуване за старата столица Мцхета, посещение на храмовете Джвари (VI век) и Светицховели ( XI век), ЮНЕСКО.  Дегустация в Палатата на грузинското вино. Майсторски клас за приготвяне на чурчхела. Обяд в знаменития ресторант, свързан с Пушкин. Нощувка   

                   През 1985г. Известният скулптор Зураб Церетели  създава уникален паметник, наричан «грузинския Стоунхендж». Може би защото 16 –те стълба на висок хълм до язовира действително напомнят известния монумент. Високи между 30 и 35 метра, в горната част с изображения на грузински царе, царици, герои , в долната си част със сцени от живота на Исус, с право го наричат Хрониката на Грузия. Е, не е довършен, но си заслужавада се види.        

                  Само на 20 км западно от Тбилиси е най-старият грузински град  Мцхета. И най-святото място за всеки грузинец.

                          Там, дето край отвесен рът

                          като сестри след дълъг път

                         прегърнати и днес шумят

                         Арагва и Кура, в див кът

                         стоеше манастир…..

                                 Така великият Лермонтов започва знаменитата си поема „Мцири“. Манастирът, вдъхновил поета,  е Джвари (,кръст“), построен в зората на християнството в Грузия там, където Света Нино Кападокийска издига дървен кръст. Едно от местата за поклонение не само на грузинците.

                             Другото е само на няколко километра –  Светицховели („животворящият стълб“). Това е катедралният храм,  съхраняващ  свещения хитон, с който е бил погребан Исус. Началото  му е в V век и е  свързано с великия владетел Вахтанг Горгасали. Днес посреща многогбройните си посетители във вида си от  XI столетие. А хитонът не е единствената реликва……

           И ще се научим да приготвяме чурчхела, любимия десерт на грузинците. Дали ще ни хареса? Ами да видим!

ДЕН 5 / 18.04.

Закуска. Отпътуване за курортния град Манглиси /55 км, посещение на Манглиската катедрала. Преминаване през  Цалхинския каньон и посещение на крепостта Хертвиси. Обяд край река Кура. Посещение на скалния град Вардзия /~200км. Нощувка в Тбилиси.

           Манглиси е  един от най-старите и някога  от най-богатите градове на Грузия, днес известен планински курорт. Красивата природа и реката  привличали тук хора от дълбока древност. А частицата от Светия животворен кръст, подарен за освещаването на катедралата през 330г. лично от Константин Велики, водела по тези места все повече поклонници цели 300 години. Всъщност, тук е началото на християнска Грузия. И мистиката на много легенди: за  пещера наблизо, приютявала  Арсен – грузинският Робин Худ и още…

          При сливането на реките Кура и Парвани още през IV в.пр. Хр. била издигната крепост. Казват, разрушена от Александър Велики…  Със сигурност ,обаче, крепостта Хертвиси вече през Х век охранявала важните пътища от Грузия към Армения и Турция, а две столетия по-късно там вече имало и град. Град, познал нашествията на перси, монголи, селджуци, руснаци…  Ще разберем защо частично оцелялата крепост е в предварителния списък на ЮНЕСКО за значимите културно-исторически паметници (заедно с близкия пещерен град)

          В Мечата планина в югоизточна Грузия близо до границите с Армения и Турция е скалният град Вардзия. Защо се казва така ли? Възниква по времето на Златния век на Грузия – края на XII  и началото на XIII век при управлението на Георгий III и дъщеря му Тамара. Знаменитата царица от детските си години обичала това необичайно място – издълбан в скалите град  средно на 15 нива с тунели и шахти, свързващи големи и по-малки сгради, с улици, водопровод, библиотека, баня… И, разбира се, манастирът – крепост с църквата „Успение на Св.Богородица“с частично запазени до днес фрески.. Та малката Тамара се криела в тунелите, и когато чичо и я викал – тя отговаряла: “Ак вар, дзия!“ („Тук съм, чичо!) След голямото земетресение през 1283г. от близо 20 00 помещения днес са запазени 100, след дълги години разруха днес отново има монаси. Защото е жива легендата за чудотворната икона „Св. Богородица от Вардзия“, помогнала за победата на грузинците над селджуците през 1204 г., както и вярата в нейната сила до ден днешен. И защото може би именно тук е погребана бележитата царица Тамара: кой знае, може би до така любимото и място идва една от 8-те погребални процесии след смъртта и, най-важната – с нейните останки…

ДЕН 6  / 19.04. крепостта Греми; посещение на винзавод „Киндзмараули“ – дегустация; посещение на Винената къща на близнаците в Напареули – посещение на лозята и музея на виното и квеврите, дегустация на вино и чача; на грузинска трапеза; нощувка в Тбилиси.

        Закуска. Отпътуване към източна Грузия –  Кахения / 100 км. /-  Телави  и Цинандали : посещение на двореца на князете  Чавчавадзе и на винотеката; посещение на крепостта Греми; посещение на винзавод  „Киндзмараули“, дегустация;  посещение на винарската изба на братята близнаци в Напареули   –  посещение на лозов масив и Музея на виното и квеврите, дегустация на вино и чача; кахетинска  трапеза; нощувка в Тбилиси.

      Един де, посветен на виното и грузинските традиции с   уникални винарски изби и дегустации… Помните ли филмовия герой Мимино? Той е роден по тези места, в градчето Телави (градът на брястовете). А едно от най-интересните места е в близкото Цинандали това  е дворецът на князете Чавчавадзе – знаменит грузински род, дал много на грузинската и руската култура и политика. В първата половина  на ХIХ век те създават и винарна, където до днес  се произвежда знаменитото вино „Цинандали“.  Малко по-късно в  двете  винарски къщи  ще  видим съвременните и старинни начини за производство на вино, ще го опитаме, ще разберем що е то квевра… И накрая –  кахетинска трапеза, пир за душата и сетивата с чача, бяло и червено вино,  вкусни ястия.

ДЕН 7  / 20.04.

      Закуска. Отпътуване за Ереван – 270 км. По пътя посещение на Манастирът Агарцин.  Преминаване през Националния парк Дилижан, разходка по улицата на занаятите в старата част на градчето Дилижан. Езерото Севан. Вечеря в национален ресторант  в Ереван Нощувка.

               Една арменска  светиня  – тайнствено място, потънало в зеленина. Легендата разказва, че когато през Х век тук дошли  първите монаси, видели високо в небето игра на орлите, приели го като знак и основали  манастира, който  нарекли Агарцин ( „игра на орлите“) За три столетия тук изградили три храма, тук е и гробницата на знаменитите грузински князе Багратиони….А в края на клисурата едно огромно орехово дърво, връстник на обителта, пази манастира за вечни времена.                

                 Наричат  Националния парк Дилижан Арменската Швейцария –  красиво е като в планинска приказка. А градчето Дилижан  е връзката между старото и новото време и очарова със старинната архитектура, вкусната храна, с присъствието на многобройни художници, артисти, писатели…. Незабравимо място!          

                                                                                                   Севан е най-голямото сладководно езеро в Кавказкия регион  на 1900м.н.в.  Древният народ урарту го нарича „суния“, т.е. „езеро“, по-късно трансформирано в Севан. Душата на Армения.

ДЕН 8  /  21.04

Закуска. Обзорна обиколка на арменската столица: каскадния комплекс – система от пет тераси, стъпаловидни преходи, водни каскади и цветни лехи с 50-метровия монумент Майка Армения на върха, свързващ централната и северната части на града; площад „Република“, прекрасната сграда на Операта, Северният булевард; посещение на сувенирния център  Вернисаж; посещение на конячен завод с дегустация на няколко вида коняк., и още….. Вечеря. Нощувка.

            Арменската столица е град на 2800 години. И макар не винаги да е бил столица, през всичките години Ербуни – Ереван е гордост и слава за всеки арменец. Розовият град – заради сградите от розов туф, придаващи особено сияние… Зеленият град – заради многото паркове и градини… Сърцето на Армения.

ДЕН 9  /  22.02.

 Закуска. Отпътуване към град Горис. По пътя  посещение на манастира  Хор Вирап; посещение  на средновековния  манастир Нораванк; обяд в Вайоц Дзор и дегустация на уникално вино от местния сорт Арени; посещение на пещерния град  Хндзореск.   Вечеря и нощувка в  Горис – малко красиво градче с прекрасна природа.

           Планината Арарат е свещена за арменците. Днес тя е на територията на съседна Турция. Но може да се види най-добре от  манастира  Хор Вирап ( „дълбок затвор“)–свято място не само защото е в подножието на библейското плато, където според преданието спрял Ноевият ковчег, а и  защото тук е началото на християнска Армения. Още може да се види подземния затвор, където цар Трцет III държал в плен Св. Григорий Просветител чак докато повярвал в неговия Бог. И така през 301 година Армения става първата страна, приела християнството като официална религия. А над мястото на някогашния затвор,където през V век бил построен малък параклис, през 642 година вече се издигал манастир, дълги години служил като главен духовен център и резиденция на Католикоса.

         И още един манастир – Нораванк /Новият манастир. Седем столетия ни делят от създаването му  и красивата легенда за построяването на главния храм: влюбила се в младия архитект Момик дъщерята на цар Орбелян, а той обещал, че ще благослови любовта им, ако за три години момъкът построи най-прекрасния храм на земята. Когато  черквата била завършена, младият майстор седнал на купола да се порадва на красивата природа, унесен в мечти за щастливото бъдеще с прекрасната си възлюбена. Така и не усетил, кога зад него се приближил нает от царя слуга и го блъснал на земята. Опитал да се задържи за един огромен камък, но той паднал заедно с него и станал  надгробният му паметник. Какво се случило с девойката историята мълчи – но гробът на младия архитект до днес напомня за таланта му и построеното от него в името на любовта.

         На склоновете на дълбока клисура на 1580м.н.в е пещерният град Хндзореск. Никой не знае кога и как се заселват тук първите хора,  как са превърнали естествените пещери в домове и защо никой никога не е успял да превземе селището с поетичното име Ябълков град. Тук е погребан народният герой Мхитар Спарапет, защитник от персийски и турски нападения, тук са и руините на два средновековни храма, а от 2012 година мъртвия град и днешното село са свързани с висящ мост –най-новата местна гордост и забележителност

ДЕН  10  / 23.04.

Закуска. Отпътуване за Ереван. По пътя посещение на манастира Татев с най-дългата двойна лифтова линия в света; каменната гора Зорац Карер. Фотопауза при най-високия водопад в Армения Шаки. Вечеря в  Ереван . Нощувка

              Първа спирка –  едно от най-красивите места в Армения. И най – духовните.  Защото  построения през IV  век на местото на езическо светилище манастир Татев още след 848 година  е училище, а през XIV- XVвв и средновековен университет, чиито възпитаници – монаси разнасят знанието по цялата арменска земя. На ръба на високо плато на р. Воротан оцелява след многобройни вражески нападения и разрушения, възстановява се след катастрофални земетресения…. И предлага най-необичайният и вълнуващ начин да се стигне до него – с вписаният в Книгата на Гинес почти 6 километров лифт, наречен „Крилете на Татев“, само  за 12 минути.

                Наричат каменната гора Зорац Карер (Караундж) арменският Стоунхендж. Древната обсерватория крие много тайни, които бавно и постепенно разкрива на съвременния човек. „Говорещите камъни“ или „Камъните-воини“ на мегалитния комплекс са уникално място, а  потапяйки се в мистиката на древни ритуали може би наистина ще си тръгнете от там по-богати, по-здрави, по-щастливи….

              Пленителен е най-високият водопад в Армения Шаки.  А името на коя красива девойка носи и защо ще разберем, любувайки се на чистите планински води.

 ДЕН 11   / 24.04.

Закуска. Посещение на манастира Герхард (ЮНЕСКО); посещение на единствения езически гръко-римски    храм в региона Гарни Паган; каньонът на р. Азат – симфонията на камъните.  Вечеря и нощувка в Ереван.                    

                     Герхардския манастир неслучайно е едно от най-посещаваните места в Армения. Може би защото е създаден е в поречието на р. Гохт от самия Св.Григорий Просветител през IV век.  Може би заради способността му да оцелява и се възражда цели 16 века. Или пък заради уникалната архитектура на запазените пещерни храмове,  вкопани в скалите, откъдето  идва най-старото му име „Айриванк“ , т.е. „пещерен манастир“, както и по-новите средновековни сгради. Като добавим и копието на Лонгин, донесено тук от Св.Тадей,  с което е прободен Спасителя и заради което днес наричат манастира „Герхардванк“ – т.е. „манастирът на острието“, а и още много други реликви – няма как да го пропуснем.

                       Край с. Гарни е единственият изцяло запазен езически храм в класически гръко-римски стил с йонийски колони на Кавказ след приемането на християнството.  Като по чудо оцелял през вековете е символът на предхристиянска Армения, посветен на слънчевия бог  Хелиос – персийския Мхер и по-късно Митра,  впечатляващ с размерите и великолепието си.

                     И прекрасната  каменна симфония – така наричат редицата скали, напомнящи шестоъгълни  тръби на орган. Сякаш  невидима човешка ръка е сътворила това природно чудо. Все там, на брега  на р. Азат, близо до храма Гарни….

  ДЕН 12   / 25.04.

 Закуска. Отпътуване към Мемориала на  арменската азбука  /30 км.  Посещение на средновековния манастирски комплекс  Сагмосаванк./ XIII  век.  Посещение на патриаршеския комплекс Ечмиадзин – Катедралата, „Св.Рипсиме“.   Вечеря. Нощувка.

           В далечната 405 година, само 104 години след като  Армения става  първата държава, официално приела християнството като държавна религия, Свети Месроб Машоц създава арменската азбука. Държавен служител, военен, учен монах, бащата на арменската литература и пръв преводач на Библията на арменски език –  създава 36 букви. Същите, които арменците използват до днес. И същите, които ще видим в  Мемориала на буквите, вече 39.

         Само на 5 км от  там на скала над живописния каньон на река Касах е манастирският комплекс Сагмосаванк – някога един от най-богатите, днес най-известен и заради най-голямото хранилище с красиво вътрешно оформление, където се пазели и преписвали  древни ръкописи (днес в библиотеката-музей Матенадрав в столицата).  През 1215 г князът на средновековното арменско княжество Айрарат Ваче Вачутян започва строителството на храма „Свети Сион“, по-късно са построени и църквата „Св.Богородица“, и притвора, и библиотеката със  скриптория,някога оградени с крепостна стена. През 1267г. тук един от арменските просветители създава школа, процъфтявала няколко десетилетия. 

         Връщаме се към Вагаршапт, някогашна столица на Армения.  Днес тук е Ечмиадзин – още от IV век  седалище на главата на Арменската Апостолическа църква. Днес Катедралата е част от комплекс, включващ  Духовната академия, резиденцията на католикоса,  Светия Синод, библиотека, музей. Духът на Армения.

       Две са арменските светици, Света Гаяне и Света Рипсиме, и двете дали живота си за разпространението на християнството в Армения. Храмът, посветен на Света Гаяне  е и мястото, където се погребват йерарсите на арменската църква.  „Света Рипсиме“ е църквата, също от VII век, където е погребана мъченицата, изключително красива –  ЮНЕСКО.

             ДЕН  13    / 26.04.

             1.30 – трансфер до летище Звартноц, отпътуване за София с полет в 4,20ч през Атина.